Владимир Маринов пред радио "Фокус": Максимално бързо трябва да се случи второто ниво на местно самоуправление

Заместник-председателят на АБВ Владимир Маринов в интервю за Агенция "Фокус"във връзка с идеята на партията за ново административно-териториално деление на страната.

Фокус:Г-н Маринов, наскоро новото ръководство на АБВ, от което и Вие сте част предложи ново административно-териториално деление. Каква е необходимостта от такова?

Владимир Маринов:

В последните години сме свидетели на обезлюдяване на доста населени места. Официалната статистика в България всички я знаем. 9 от 265 общини са с население над 100 000 души , 124 общини с до 20 000, 67 с население под 6 000 души. Това не отговаря на разпоредбите и на практика един от основните закони за териториално-административно деление на страната, не е спазен. 67 общини не кореспондират с него по никакъв начин. Също така имаме около 162-165 населени места, които са тотално обезлюдени, около 1700 населени места под 100 жители, а 1100 населени места, които са населени с от 1 до 50 души. Това обезлюдяване през последните години неминуемо трябва да доведе до реорганизация и ново райониране на страната. Всеки български гражданин е наясно, че тези 28 области, наред със своите администрации към днешна дата имат областни управители със свой политически екип, с цялата администрация, която ръководят в съответния регион, а от тях нищо не зависи.


Фокус:

На колко области трябва да бъде разделена страната, за да може да се гарантира административното обслужване на гражданите?

Владимир Маринов:

Подходът, който следваме в АБВ по-скоро се уповава на това, че трябва да има не само териториална, но на първо място икономическа логика. В момента в България с изключение на Югозападния регион, в който се включва и град София, не отговарят на нито един критерий на ЕС за райониране. България е единствената държава, която вече втори планов период не говорим за развитие на регионите. Ние сме единствената държава в ЕС, която продължава по този начин. АБВ можем да предложим категорична позиция колко области трябва да останат в България от тези 28 , но това трябва да стане съвместно със Сдружението на общините и редица други неправителствени организации. Да, ние имаме идея за 9 области и ако върнем лентата назад, толкова бяха и в началото на прехода. Днес те вече са 28, което не знам доколко кореспондира с очакванията на хората. В представите на гражданина областният управител е човек, който представлява държавата, който разполага с ресурс и власт и възможност да контролира процесите на територията на областта. Същевременно чисто законодателно областните управители нямат дори координираща функция. Държавните агенции, администрацията с изнесените си звена, са подконтролни на съответните министерства, които представляват. Областният управител днес е просто едно политическо лице, да не кажа нещо повече – може би областните администрации са едни политически и партийни инкубатори. Нищо повече от това.

Фокус:

Има ли нужда обществото ни от дебат за ново административно-териториално деление на райони, области и общини и кметства в страната?


Владимир Маринов:

Категорично да, защото втори планов период и поредна година не изпълняваме препоръките на ПАСЕ за въвеждане на второ ниво на местно самоуправление. Като страна членка на ЕС ние сме длъжни това да го направим. Бяха заявени принципни позиции предишният кабинет на г-н Борисов, като за съжаление и към днешна дата абсолютно нищо не се случва. Обществото се нуждае от този дебат не за друго, а защото финансовата стабилност на общините в България е силно застрашена. Една много голяма част от тях са изправени пред фалит. Ако не се въведе второ ниво на местно самоуправление с регионален управител, който да бъде директно избиран от нашите съграждани, за да бъдат контролирани процесите в един район и той да има обща политика, тази криза ще се задълбочи. От АБВ оставаме с впечатлението, че нещата продължават да се случват по същия начин, тъй като в момента общините са абсолютно зависими от централната власт. Няма общински кмет да не говорим за кметовете по села, който да може да разполага със средства и от него да зависи какво ще се случи. Всеки един по-сериозен проект е свързан с това съответният кмет да отиде до Министерски съвет да направи дълбок поклон, да се помоли за съответните средства и ако случайно е симпатичен добре, но ако не е ще изчака до следващото правителство и ще се моли там да бъде по-симпатичен. Това не бива да става, но за съжаление е процес, който е факт и всички го знаят. Учудващото тук е, че ние сме извънпарламентарна партия днес, но ясно поставяме въпроса пред обществото. Нашият въпрос е има ли въобще опозиция и защо те си мълчат по тези въпроси?

Фокус:

От АБВ обърнахте внимание и че процесът на децентрализация на страната е спрял. Какво е влиянието на процеса върху възможностите на общините и областите за усвояване на средства от фондовете на Европейския съюз?

Владимир Маринов:

Общините имат право да реализират проекти – доста от тях показват такъв потенциал, но преди една община да стигне до финализиране на преговорите и до подписване на договор за осигуряване на средства по определена програма по изпълнение на даден проект на нейна територия, тя следва да направи една немалка сума разходи като проектиране, предпроектни проучвания ,работни проекти, инвестиционни намерения и да подготви оценки и доклади, които струват немалко пари. Една много голяма част от общините, изключая областните центрове, изпитват огромни затруднения в тази част и на практика много често не могат да реализират намеренията и проектите си. Или опират до това Министерство на финансите чрез постановление на Министерски съвет да се надяват на подкрепа, за да могат да докарат нещата донякъде. Ако нещата се случат във вида, в който ние от АБВ ги виждаме с второ ниво на местно самоуправление, което е жизнено важно за страната ни, това би дало възможност на един район да координира действията на между общините, да ги обединява и да се случват нещата дори не само в една община. Мога да ви дам конкретен пример, че на територията на Пловдивска област се случват много неща, но в няколко общини. Да, хубаво е, че ги има, но мисля, че всеки би се съгласил, че ако това се координира като общо действие и ако има синхрон между съседните общини, ако нещата бъдат предварителна направени така, че те си бъдат взаимно полезни и този проект бъде цялостен, а не разпокъсан, нещата биха изглеждали по различен начин. Към днешна дата в това си състояние на териториално-административно в България няма как да се случи. Между общините няма никакъв синхрон, всеки работи за себе си, колкото и егоистично да звучи. И който е по-симпатичен на правителството, получава повече пари по така наречените постановления на Министерски съвет, който не е - здраве да има, ще изчака.

Фокус:

Изпълнява ли се стратегията за децентрализация, обхващаща периода до 2025 г. и прехвърлят ли се правомощия и ресурси от държавните органи към общините за укрепване на местното самоуправление, както е заложено в стратегията?

Владимир Маринов:

По-скоро обратното. През последните години сме свидетели на тотална централизация. От общините бяха отнети абсолютно всички възможности за приходи. На практика дори и данък общ доход, който една част оставаше в общините навремето и той е отнет. Бяха спрени възможностите за събиране на пътен данък, което се случи с въвеждането на винетни стикери. Общините в момента чисто финансово са грубо казано обезглавени. На тях реалните приходи към днешна дата в един общински бюджет с изключение на делегираните национални такива са местните данъци и такси, но таксата за битови отпадъци въобще не я коментираме, защото тя е целева и нямат право да разходват средствата от нея за каквото и да било друго. Оттам нататък всичко останало е въпрос на добро желание от страна на правителството. Погледнато чисто икономически нито един общински кмет няма никакъв стимул на територията на общината, която управлява да бъде изграждано каквото и да било, защото корпоративния данък, данък общ доход, заминава в централния бюджет. Общините продължават да затъват и да бъдат безперспективни, с изключение на три-четири областни центрове в страната. От АБВ сме убедени, че максимално бързо трябва да се случи второто ниво на местно самоуправление, промяна в Закона за териториално-административно деление на страната. Не на последно място много важен е въпросът – как когато дадени общини не отговарят на изискванията на Закона за административно-териториална деление на страната, се провеждат избори. По какъв начи?. След като една община, не е община съгласно законите в България, как провеждаме избори за общински кмет? Това е един много важен въпрос, а на практика това е налице в 67 общини от 265.

Фокус:

В момента районите от ниво 2 в страната са шест Северозападен, Северен централен, Североизточен, Югоизточен, Южен централен и Югозападен. Министерство на регионалното развитие подготвя три варианта за ново райониране. Кой от трите варианта е най-добър според вас?

Владимир Маринов:

В момента предложенията за ново териториално деление чрез обединяване на някои региони и намаляване броя им или на четири или на пет, което се коментира към днешна дата според нас е чиста статистика без каквато и да е икономическа функция. Това е едно сумарно събиране. Регионалните различия са доста по-дълбоки. За нас Северозападният регион и вече Северен централен са най-бедните и изостанали райони в ЕС. Те не отговарят на никакви критерии – брой жители, БВП на жител, здравеопазване и образование. Това, че механично МРРБ днес ще събере определени региони и ще ги намали, за нас не е решение на въпроса. Трябва да се види как да се районира страната така, че да може икономически да има баланс между тези области. Днес сме свидетели на постоянното обезлюдяване, защото хората търсят поминък в икономически-силните центрове, съответно напускат родните си места и региони, ние продължаваме да закриваме села, продължаваме да правим така,че има региони в България, че ако срещнеш човек е събитие. Това не е заслуга на настоящото правителство. Това е заслуга на редица правителства назад. Отчитаме статистики колко наши съграждани са в чужбина, как населението е застаряващо, как намалява, но не отчитаме какво се случва с населените места. Това ще бъде така, докато няма балансирана регионална политика, координиращи звена като второто ниво на местно самоуправление с регионалните управители, които подчертавам да бъдат избирани пряко от хората. Тогава нещата ще придобият съвсем друго естество. Да не говорим, че ще съкратим немалко количество от огромната численост административен персонал към днешна дата, който прави едно и също в две съседни области – без никакъв смисъл.

Темата е доста сериозна. Ние сме си поставили с цел от АБВ да излезем с конкретно предложение. То трябва да бъде коментирано, обществото трябва да бъде наясно, дебатът трябва да се състои. Може би две години и половина да не кажа и повече за първи път заговорихме за тази тема, той започна, но някак си утихна. Днес е време да го събудим отново. Много ми се иска да чуя мнението на парламентарните партии. Аз съм изключително изненадан. Програмата на правителството и подписаното споразумение между ОП и ГЕРБ регионалната политика е засегната точно в две изречения. Вероятно това не е приоритет на правителството. Надявам се да има някакво логично обяснение. Аз лично не го виждам, защото сме свидетели на това какво се случва в страната. АБВ ще продължава да поставя важните въпроси пред обществото и с изключителна коректност и честност да обясним на хората каква е истината, а не как ни се иска да изглежда тя. По-скоро каква е тя към настоящия момент и точно какво предлагаме, за да се избегне този процес.

Деница КИТАНОВА

Назад

Top