Константин Проданов: Фалитът на КТБ е грабежът на 21 век

Ако не искаме да станем периферия на Европа, трябва да участваме активно в преговорния процес за разширяване на еврозоната

Фалитът на КТБ е грабежът на 21 век. Това заяви в ефира на „България он еър“ председателят на АБВ Константин Проданов. По думите му разкритата стенограма от заседанието при президента Росен Плевнелиев няма да даде преки отговори на случилото се, за което свидетелства и охотата, с която участниците в събитието искат разсекретяването й. Това е грабежът на 21 век. Ако грабежът на 20 век беше приватизацията, то сега това е той. А грабежът продължава и в момента. Ако видите кой "глозга костите" на КТБ, ще разберете и къде са парите", посочи той и добави, че ще се запознае подробно с документа, който е общо 101 страници.

Във връзка с финансовата политика на държавата Проданов бе категоричен, че страната ни задължително трябва да участва в преговорите за влизане в еврозоната. Пo думите му България може и трябва да използва и възможностите, дадени й от бъдещото председателство на ЕС, за да избегне негативната вероятност да остане в периферията на бъдещото развитие на съюза. „Първото разделение и разграничение между държавите на няколко скорости ще бъде на еврозона и всички останали. За това правилната посока е да се насочим към влизане. В момента тази еврозона се променя. Предстоят процеси на интеграция и сближаване, което на някакъв етап ще значи и хармонизиране на данъчни ставки. Аз съм скептик по отношение на фаворизирането на предимствата на ниските данъци и ние сме една от малкото политически сили, които настояват за прогресивно подоходно облагане за физическите лица. Въпреки това аз отчитам факта, че за икономика като нашата е необходимо да задържим нивата на данъчните ставки по-ниски от средните за Европа, поне за известно време. Т.е. ако се върви към тенденция на уеднаквяване на данъчните ставки в еврозоната и ние не участваме в преговорния процес, не обясним, че за нас е необходим някакъв преходен период, в който да сме изключение със собствена данъчна политика, ако не участваме в този процес на договаряне, след пет години например, ако тогава започнем влизането в еврозоната, те ще ни кажат: „Ние правилата вече сме ги написали, ако решите да участвате, това са те“. Веднъж пропуснахме в периода 2001 – 2006 година да участваме в преговорния процес, затворихме ненужно тази глава. Но председателството сега ни дава необходимия ни нов изгоден момент. Трябва обаче да имаме активна дипломация“, посочи той. Според председателят на АБВ срещата на премиера Борисов с френския президент Макрон и канцлера Меркел, на която е говорено и за желанието на България да се присъедини към еврозоната, има по-скоро протоколен характер. „Всъщност ГЕРБ е най-силният представител на ЕНП в нашия регион на Европа. В този смисъл, казаното на тези срещи представлява едно по-скоро протоколно потупване по рамото и усмивка за пред камерите, отколкото нещо конкретно като ангажименти“.

Константин Проданов коментира и възможността страната ни да стане посредник между Европа и Турция. „Ние имаме уникално геостратегическо положение и много други фактори, които ни дават такава възможност. Това обаче означава активна дипломация, а не да чакаме „големите началници“ да се разберат“.

„Нашите отношение с Турция трябва да са предмет на много детайлен анализ и много специфична дипломация. Не трябва да изчакваме общоевропейската позиция, а ние трябва да сме водещи, защото, за разлика от други европейски страни, ние сме директно, и териториално дори ако щете, заплашени от Турция. Знаете, че през последните месеци имаше опити за директно вмешателство на Турция във вътрешните ни работи през една определена политическа партия. Те за малко не влязоха в този парламент, но в следващия може и да влязат. Този тип посегателство трябва да се пресече из основи. Най-малкото, не се сещам за друга държава, граничеща с нас, да има официално във външнополитическата си доктрина идеята за създаването на „ислямска дъга“, или използването на едновремешните османски вилаети.  Вижте какво става в Македония, Босна, Албания. Това са все райони, в които турското влияние е много силно“.

Лидерът на АБВ коментира и изграждането на оградното съоръжение по границата ни с Турция. „Не е ясно защо толкова време ние не можем да построим тази ограда, при положение, че Унгария например, построи нейната за няколко месеца, а ние мотаем нашето вече няколко години. Това прилича на поредната корупционна схема. Вместо да строим двуредово съоръжение, ние строим едноредово, с некачествени материали от фирми от типа „близки до някого“. Очевидно е, че тази ограда не спира потока и явно там не се работи нито достатъчно интензивно, нито достатъчно ефективно. За това виновни са тези, които я строят - управляващите. Те трябва да си понесат отговорността. Пак казвам, генералният проблем, свързан с нашата сигурност, преминава първо през това какви отношения имаме с Турция. Второ, как да ограничим нейното влияние във вътрешните ни процеси, което преминава през промени в Закона за вероизповеданията, които да изолират възможността за употреба на исляма за политически цели. Нужни са и промени в Закона за политическите партии, които да ограничат явлението „ДОСТ“, което утре може да се казва „Авер“ , „Баджанак“ или нещо друго“.

Назад

Top