Проф. Любомир Халачев в статия за в. "Стандарт" : ТЪРСИ СЕ ТРЕТЯКОВ

Проф. Любомир Халачев в статия за в. "Стандарт" : ТЪРСИ СЕ ТРЕТЯКОВ

Движението на обществото е невъзможно без лидери с духовен ръст. Задачата на изкуството от древни времена е била да обучава, да забавлява и да обяснява живота на хората чрез средства различни от тези, с които той задоволява физическите си нужди. Затова изкуството винаги е било чувствителният термометър за състоянието на обществото. Ние знаем, че  желание за промени или вълнения на недоволство могат да бъдат предизвикани от песен, филм, художествена изложба, театрална постановка. Но философска основа за развитие на обществото могат да формират само писателите. Литературата винаги е била резерват за израстване на духовни лидери. И днес са ни нужни такива духовни лидери като Христо Ботев, Любен Каравелов, Иван Вазов, Захари Стоянов, Стефан Стамболов. Нужни са ни обществени защитници като  Лев Толстой, Емил Зола, Федерико Гарсия Лорка  или Макгахан, който обърна посоката на английската дипломация през 19в. Казвам го с ясното съзнание, че биографиите им не са едноцветни, те са пълни с творчески и житейски противоречия- това е нормално за човек, който има амбицията да създаде творчество, сочещо път за развитие на обществото. И по този начин да бъде духовен лидер за своята нация в своето време.

Известно е,  че през времето на т.нар. „социализъм“ (поставям го в кавички, за да не предизвиквам спорове по въпроса какъв точно беше този политически строй - не това е темата) властта обръщаше особено внимание на творците. Аз не си спомням Тодор Живков да е правил ежегодни срещи с генералите от армията или от ДС, но всички знаем колко прокламирани бяха редовните срещи с дейците на културата. С писателите, с кинодейците, с артистите, с художниците. С други думи хората, които ръководеха тогава политическия процес много добре разбираха значението на тези, които създаваха изкуство и правеха всичко необходимо, за да могат тези хора да творят. Разбира се, в приетата идеологическа рамка, наложена от политическата доктрина.

В днешно време творците не са нито ухажвани, нито обгрижвани по такъв начин от властта- без значение коя партия управлява. Очевидно внимателното отношение към човека на изкуството е останало някъде в графата „социалистическо минало“ и заедно с другите атрибути на онази власт е изхвърлено от употреба. А жалко! Защото за да се създаде творец, да се стабилизира той и да произведе от своя страна постоянен творчески процес са нужни време и условия. Сама по себе си пазарната икономика не е достатъчна, за да подреди творческите усилия на хората на изкуството в градирана конкурентна скала. Затова по отношение на изкуството пазарната икономика от 90-те години се превърна в „женския пазар“- имаш право само на сергия, ако си платиш. По-нататък- оправяй се сам. Публиката си е твоя грижа!

Когато говорим за духовните водачи на последните десетилетия не трябва все пак да забравяме в каква страна живеем. Ние сме единствената държава в Европа, която за 140г три пъти кардинално сменя своята политическа доктрина и три пъти кардинално променя своя икономически път. След Освобождението ние тръгваме към Европа с желанието бързо да усвоим европейските трудови  и социални навици и да намерим мястото си както на картата, така и на европейския пазар. Но, в това си желание ние обръщаме гръб на безкрайния пазар на османската империя, на който сме били едни от най-добрите доставчици на занаятчийски стоки. След това петдесет години се опитваме да намерим мястото си на европейския пазар и тъкмо го постигаме (не е важно до каква степен!) – и отново трябва да променим политическата доктрина на сто и осемдесет градуса. И заедно с това да обърнем гръб на всичките европейски пазари ( и инвеститори) и да се насочим към съветския пазар. След още четиридесет и пет години, когато тъкмо бяхме овладели необятния руски пазар, ние отново сменихме политическата парадигма, отново обърнахме гръб на старите пазари  и се втурнахме към новите европейски пазари. Между другото през всичките тези години страни като Великобритания, Германия, Чехия, Австрия, САЩ, Турция никога не са загърбвали своите традиционни интереси и пазари, без значение каква е била политическата  конюнктура. Изброявам тези исторически факти, защото духовните водачи, дейците на изкуството  в крайна сметка намират своите герои, градят своите идеи и накрая предлагат духовен път за нацията на основата на анализите от бита, който те пресъздават в творбите си. В такава турболенция, в която регулярно се сменят не само политическите парадигми, но и икономическите посоки трудно може да се създаде устойчива духовна „аристокрация“ (поставям думата в кавички за да подчертая че имам пред вид не поземлената, а духовната аристокрация!).

Изкушавам се да кажа, че в България е имало време, когато националните идеали са били толкова силни, че цялата нация , начело с поетите и писателите, е била движена от тези идеи. Изкушавам се, защото макар и далечно това звучи красиво и поетично. По време на Освобождението и на последвалите след това три десетилетия на съграждане водещ е бил идеалът за Сан Стефанска България. Той  провокира творците за създаване на върхови постижения в литературата. В голяма степен благодарение на тези постижения по това време се оформят и истински духовни водачи на нацията, политици и меценати! Но, в периода между двете световни войни трусовете и политическите катаклизми за дълго оставят нацията без духовни водачи. Смяната на политическата доктрина след 9.9.1944г постепенно налага идеи и идеологически рамки, които до голяма степен създават основа за работата на творците. Разбира се, когато става дума за изкуство идеологическите насоки трябва да се пречупват през призмата на творчески поглед. След 10.11.1989г никой не се замисли за създаване на нови идеи движещи духа на обществото, освен отрицанието на социализма. Дълго време писатели и кинодейци се опитваха да създадат идейна платформа от тази позиция, но се оказа че само с отрицание идеал не се постига. И сега сме наникъде с идеалите.

Но в същото време не мога да повярвам, че в днешно време тези идеи и идеали тотално отсъстват. Само ще добавя, че за съжаление през последните двайсет години не бяха намерени точните жалони за национално движение -  нито като посока, нито като дълбочина. Виждал съм  в Алпите жалони, които трасират туристическите пътеки. През лятото изглеждат високи, но през зимата  се скриват под снега, защото той достига два метра. Така, че височината и дълбочината на идеите понякога зависи от мястото и от времето. Една източна  поговорка казва, че ако вървиш и гледаш надолу, можеш да забравиш къде отиваш, а ако гледаш само напред, можеш да се спънеш. Очевидно още не сме усвоили умението да вървим и да гледаме напред, без да се спъваме и затова трудно стигаме до големите цели и простите пътища до тях. Но въпросът има и друга страна - опитваме ли се да ги намерим, тези велики идеи които биха вдъхновили писателите,  поетите, интелектуалците? Защото от само себе си няма да стане и никога не е ставало. Ако ставаше, нямаше да има нужда само десетилетие след Освобождението народният поет да пише „Епопея на забравените“!

Обръщам внимание на този факт, защото когато нямаме силни идеи започват да се появяват т.нар. заместители или както е модерно сега да се казва „генерици“. Преди време чух изказване,  че типично българското нежелание да спазваме законите е белег на човещина. В смисъл, ние не спазваме законите, но също така не изпълняваме някои слабоумни решения на политиците. С други думи - намираме вътрешен баланс на справедливостта и това е много важна национална черта, защото по този начин ставаме уникални и намираме мястото си под слънцето. Не съм съгласен с подобна идея, но не само защото такова поведение ми изглежда недоузряло. Съмнявам се, че подобна национална характеристика може да предизвика у някой сериозен писател желание да създаде върху тази база свои герои, които да я защитават, да създаде творчество на тази основа и да трасира философски път за нацията. Съмнявам се! Елин Пелин се опита да го направи, но както виждаме от Андрешко духовен водач не се получи.

Спомням си една случка от 1995г. Бяхме на кино фестивал в гр.Гент, франкофонски фестивал, защото малко преди това президентът Жельо Желев ни беше вкарал в дружеството на франкофонските страни.  По време на фестивала имахме срещи с продуценти от тези телевизии, които да ни обяснят как да работим в непознатата нам пазарна среда, за да можем да бъдем печеливши. На една от срещите млада телевизионна продуцентка разпалено ни обясняваше, че колкото по-отворени сме, колкото по-комерсиални сме толкова по-лесно ще ни бъде да достигнем международните филмови пазари. Когато спря аз й зададох въпроса: „А не е ли възможно, за да ускорим този процес, телевизия TV-5 да изкупува по един час българска продукция месечно. Това са 12 часа годишно, нищо работа, но за нашата кинематография е невероятна възможност. Да знаем, че някой търси нашата продукция и е готов да я купи. Без значение на каква цена!“ Младата продуцентка тутакси реагира: „Господине, вие сигурно не знаете, че TV-5 е франкофонска телевизия, т.е. купува продукция само от франкофонски държави!“ „А ние като каква държава сме тука, уважаема госпожо?- попитах аз“. Настъпи объркване в иначе добре подредената зала, младата продуцентка се смути, изчерви и промърмори някакво извинение. В почивката към мене се приближи симпатичен млад дипломат (днес е  посланик) и ми направи забележка: „Ама вие не сте разбрали защо сте тука!- каза ми укорно той.- Пак започвате с идеята, че някой трябва да ви купува продукцията! Нали затова направихме промените, да имаме пазарна икономика, да се състезаваме. Ето, казаха ви- правете, продавайте, никой не ви спира.“. Напразно се опитвах да убедя този господин, че изкуство се продава трудно и ако не е желанието на държавните институции да създадат такъв пазар, никой не може от само себе си да го направи. А в случая ставаше дума за интервенция по дипломатически път за да може TV-5 да купува наша програма. Както разбирате, нищо не стана. И не е станало до ден днешен въпреки, че ние продължаваме да участваме в цялата дейност на франкофонските държави.

Разказвам този случай подробно защото все още в някои политици битува мнението, че ако в света  има свободно движение на капитали и хора всичко останало става от само себе си. Нужно ли е да казвам, че това свободно движение има нужда от енергия, за да поеме в някаква посока. Пак свободно, но все пак движено от тази енергия. При нас я няма. Нито енергията, нито посоката! А сакралният въпрос за мечтания 1% от БВП за култура продължава да тежи на тези, които правят държавния бюджет без да мислят за фундаменталното значение на културата в живота на нацията.

Помислете си - какво щеше да стане с руските художници от 19 в, ако го нямаше Павел Михайлович Третяков? Риторичен въпрос- много от тях нямаше да съществуват. Едните, защото нямаше да имат финансова възможност (без неговите откупки) да продължават да рисуват. Другите- забравени или захвърлени на някой таван, тъй като нямаше да го има него, за да ги постави в златни рамки в своя музей. Следователно въпросът на днешната българска духовна култура не е само: откъде да намерим пари? А -  как да създадем Третяков!   В момента както никога досега ни е нужен интелектуален елит. Водач на народа, създател на национални идеали, носител на основни ценности. Елитът не са онези дами и господа, които обикалят дизайнерските рекламни списания, пожълтелите страници на някои вестници или риалити форматите в телевизионните програми . Не, не се лъжете! ЕЛИТ са онези издигнали се, направили професионална кариера и постигнали финансов успех културни дейци, предприемачи, политици, хора на науката или спортисти които, след като са се издигнали са разбрали, че дължат своя успех на обществото и са ЗАПОЧНАЛИ ДА ВРЪЩАТ ДЪЛГА СИ на същото това общество. Едва тогава то,  ОБЩЕСТВОТО, ги признава за свой ЕЛИТ. Започва да търси тяхното мнение и съвети по всички наболели теми, за които са нужни решения.

Именно от такива български интелектуалци – духовни водачи на нацията ние имаме нужда. Те  получават достъп до най-съкровените механизми на националната психология, които могат да накарат българската нация да се радва или да скърби, да се движи напред или да страда. Но в същото време на тях им се вменява и огромна отговорност- за бъдещето на същата тази нация. И трябва да се знае - народът е благодарен, когато получава съвети, помощ, уважение и има форми, под които той показва своята благодарност. Но народът има и силата да запрати на общественото бунище тези, които грозно нарушават своите задължения. От дясната страна, по пътя от Берковица към София все още стои Вазовата грамада- една купчина камъни, която хората са издигнали за да прокълнат онзи незнаен местен големец, който е излъгал тяхното доверие.

Защо смятам темата за духовния елит за толкова важна днес, че да я отделям в специална тема.  Защото в света вече е създадено силно и мощно движение, което се ръководи от крупни мениджъри, управляващи огромни финанси в полза на образованието, културата и здравеопазването. Аз съм срещал, макар и много рядко, и в България подобни хора. Издигнали се и успели в своята кариера през последните двайсет години, те са готови да подпомогнат образованието и развитието на млади хора, готови са да влагат енергия и пари в образователни институции, защото са разбрали че само по този път може да се помогне на България. За съжаление, тези хора са толкова малко и тяхната дейност в тази посока е толкова несигурна, толкова лишена от официална подкрепа, от масово обществено одобрение, че това едва ли поражда желание в други подобни хора да предприемат такава крачка в живота си. А без тях, без участието в обществения живот на най-добрите интелектуалци и предприемачи, които да използват своите знания, своя талант да управляват обществените процеси в полза на съвременното общество, България няма да прогресира.

„Помнете, лидерите не се раждат, те се създават. От всички нас зависи да се запретнем за създаването на добри лидери. Аз лично не бих могъл да седна тук и да питам ”къде изчезнаха лидерите?”, ако не бях готов да погледна себе си и да кажа: ”Какво направих напоследък, за да моделирам един млад мозък?” Това не са мои думи, а фраза от обръщението към американските индустриалци направено от Лий Якока, дългогодишен президент на „Форд“ и „Крайслер“. Но, аз ги споделям напълно и затова ги цитирам- от всички нас зависи създаването на добри лидери.

През 1995г известният режисьор Емир Кустурица се чуди откъде да намери пари за своя филм „Ъндърграунд“. И тогава се появява старият, богат френски предприемач Буиг. Той има всичко на този свят, което може да се купи с пари. Но има и една мечта, която не може да се купи –  иска да вложи парите си във филм, който да му донесе „Златна палма“ от Кан. Когато шест години по-късно Буиг умира, по телевизията не говорят за неговото богатство. Никой не споменава колко пари има в банковата си сметка и какви имоти притежава. Журналистите пишат: „В един друг свят се пресели човекът, който наред с всичко останало има една витрина в своя дом, в която  стои „Златната палма“ от Кан, която той получи за филма „Ъндърграунд“.

На 28 юли 1980г в Москва бе погребан без време отишлият си от този свят Владимир Висоцки. За мнозина от нас той беше не само духовен водач, но и символ на времето, в което живеехме и което не винаги харесвахме. След поклонението пред ковчега на поета пред който часове наред преминават  писатели, военни, спортисти, обикновени работници или млади хора, още неполучили професия, ученици, геолози, актьори и интелектуалци от всякакъв вид,  поетесата Бела Ахмадулина казва: „Метафората „всенародна любов“ се изпълни със съдържание“ .

Ето за това става дума.

Виж още …

Румен Петков: Причината да няма главен секретар на МВР са скандалите в управляващия формат. Назначението се политизира ненужно

Румен Петков: Причината да няма главен секретар на МВР са скандалите в управляващия формат. Назначението се политизира ненужно

Виж още …

Румен Петков: Над деветдесет състезатели от България, Румъния, Турция и Сърбия се очаква да карат във всички класове на мотополигон „Айтос“ този уикенд

Румен Петков: Над деветдесет състезатели от България, Румъния, Турция и Сърбия се очаква да карат във всички класове на мотополигон „Айтос“ този уикенд

Виж още …

Румен Петков получи орден „Польза Честь и Слава“

Румен Петков получи орден „Польза Честь и Слава“

Генералният секретар на Международната агенция за обществена сигурност в Женева, Швейцария Хасан Магомедович Джантаев връчи на председателя на ПП АБВ Румен Петков орден „Польза Честь и Слава“ на председателя на Съвета на общорусийските обществени организации на ветераните от въоръжените сили генерал от армията В. Гермаков и генерал Белобородов.

Отличието бе дадено за утвърждаване на Българо–Руските отношения и за активна политическа позиция, независимо от политическата конюнктура, за съвместна работа в борбата с терора, прането на пари и контрабандата.  

Виж още …

Хасан Магомедович Джантаев в коментар за бъдещето пред България и Русия

Хасан Магомедович Джантаев в коментар за бъдещето пред България и Русия

Въпрос: Каква е Вашата оценка, в най-общ план, на отношенията между България и Русия към днешна дата?

Хасан Магомедович Джантаев: От моя гледна точка, тези отношения сега ни карат да желаем по-добро, най-вече заради това, че и Русия, и България, получавайки достъп до повече информация, се промениха по силата на изменението на идеологията. Когато рухнаха носещите опори на марксистката идеология, бившият Съветски съюз престана да съществува, а Русия  загуби заради тази идеология много време от историческия си модел на поведение,  затова тя търси този нов модел на поведение до днес, опитвайки се да го омекоти. И много връзки бяха загубени и дори прекратени, в това число и с България много връзки бяха загубени. Аз мисля, че по силата на историческата близост между нашите народи тези връзки постепенно ще се възстановят. Може би с помощта на такива хора като мен, които не на държавно, а на ниво гражданско общество, все по-често ще контактуват и ми се струва, и в това имам основание, че отношенията между два народа ще се обновят.

Въпрос: А за икономическите отношения между двете ни държави?

Хасан Магомедович Джантаев: Що се отнася за икономическите отношения,  както и политическите и военни, бяха преориентирани и трябва да се разглеждат с оглед на членството на България в ЕС. Но това не означава България или Русия да се затварят само към Европа в икономически план, защото между нас ще се появят още много общи теми в икономиката. Например, помните ли Южен поток и колко полемики предизвика от всички страни? Случват се сривове, но занапред ще има още проекти, по силата на близостта на двете страни и близостта в тяхната комуникация. Освен това след политическите, ще се налагат в някаква степен, би било по-добре, и икономическите отношения в интерес на всички общоевропейски структури.

Въпрос: Коментара ви за агресията към Русия от страна Европа и САЩ? 

Хасан Магомедович Джантаев: Удивителното е, че по-рано Западът и Америка, обявяваха Съветския съюз за враждебна сила, заради комунистическия строй. И ние смятахме, че с падането на комунистическия строй това лошо отношение ще си отиде. То не си отиде, а стана по-лошо. Негативното и враждебно отношение вече не беше заради идеологията, а по съвсем други причини. И Америка, и нейните сателити не желаят да видят Русия силна. Не искат да имат силен конкурент в нейно лице. Те не виждат място за Русия в техните структури и дори в общосветовните. А Русия също не може да стои със скръстени ръце, тя е силна държава, световна държава. Колко да отстъпва назад?! Естествено ще търси своето място под слънцето и затова никога няма да отстъпи, разбира се нито на Американски, нито на чийто и да е било натиск, нито на възраждащия се китайски и т.н. Разбира се играчите ще се сменят, ситуацията на световната шахматна дъска ще се смени, но Русия ще запази своите позиции при всички случаи. Защото тя е ядрена държава, тя е велика държава, тя е постоянен член на Съвета за сигурност. Русия почти нищо не е изгубила. Мен много ме смущава агресията, тези постоянни измислени истории, тези санкции срещу Русия. Разбира се, руското правителство също не е безгрешно. Може би можехме по-друг начин да реагираме в Крим, и с Украйна, но каквото се е случило, това е. Това не значи, че сега целият свят трябва да се изправи срещу  Русия. Русия ще се постарае и ще се помири с Украйна, рано или късно. Ние сме един народ, а тези хора, които се опитват да ни противопоставят, ще останат встрани. Все пак ще спечелят тези, които живеят близо исторически, политически, идеологически.

Въпрос: Как гледате на едностранно денонсиране на Договора за ядрено въоръжение от страна на САЩ?

Хасан Магомедович Джантаев: Много тежък и много интересен въпрос. Съдбоносен въпрос за света като цяло. Някога, както знаете, ядреният потенциал на САЩ и Русия се е уравновесявал един друг и е имало баланс. Сега едностранно, по волята на един човек, президента на САЩ, се проваля отношението към ядрения план с Иран, както и с Русия, те излизат от договора, сключен от Горбачов и Рейгън. Нарушенето на този баланс няма да завърши добре. Колкото и да излизат тези „другари“ от ядрените споразумения, все пак паритетът трябва да остане. Ако една държава притежава огромна част от ядрения потенциал, ред в света няма да има. Баланс е имало, има и трябва да има. Едностранни действия в това направление са недопустими, защото ще доведат до тежки последствия. Ядрените държави са тези, от които зависи мира на света. Това са пет главни държави - Франция, Великобритяния, САЩ, Китай и Русия от ядрените сили. От тях най-големите са Русия и САЩ. Поради тази причина аз, като всеки нормален човек на тази планета, не одобрявам напускането на спогодбата и нарушаването на този баланс.

 

Виж още …

Румен Петков: Ситуацията в строителството в България е тревожна

Румен Петков: Ситуацията в строителството в България е тревожна

Председателят на ПП АБВ Румен Петков алармира, че ситуацията в строителството е тревожна. На пресконференция след среща с ръководството на Камарата на строителите в България, той посочи няколко базови проблема в бранша.

Петков посочи, че в последните години е срината системата на образование, подготовка и преподготовка на кадрите в строителството, от една страна, от друга, промяна в технологията на заплащането. Той е категоричен, че е необходима държавна намеса и в този отрасъл, за да бъдат задържани добрите специалисти, за да бъде изграден престижът и авторитетът на ключови професии.

Според Петков един от основните грешни подходи по отношение на строителството у нас е този, при който определяща е цената, без да се дава ясна сметка, че ниската цена в повечето случаи определя и съответното качество.

„Считаме, че в строителния бранш много тежко рефлектира липсата на способност на държавата да планира инвестициите, които прави в сектора. Трябва да бъдат наложени много ясни правила, общи норми, технология на подготовка на кадрите, заявени от бранша“.

Пред медиите председателят на УС на Камарата на строителите в България инж. Илиян Терзиев съобщи, че проекти за 15 млрд. лева евросредства са заложени за изпълнение в следващия програмен период. Но браншът е изправен пред въпроса дали ще успее да ги усвои, а за целта са необходими ясни правила, каквито в момента не съществуват. „Специалистите ни постоянно заминават в чужбина. Това са същите хора, които тук работят некачествено, лошо и безотговорно, те получават суперлативи оттатък границата. Бихме искали създаване на единни правила в бранша при приемането на строителномонтажните работи и при изпълнението“.

Виж още …

Доц. Христо Михайлов пред агенция „Фокус“: Държавата в лицето на БАБХ създава най-голямата опасност за разпространението на африканска чума по свинете у нас

Доц. Христо Михайлов пред агенция „Фокус“: Държавата в лицето на БАБХ създава най-голямата опасност за разпространението на африканска чума по свинете у нас

Виж още …

Румен Петков пред делегатите на Конгреса на Отечествения съюз: Отечественият съюз вече 76 години защитава интересите на България

Румен Петков пред делегатите на Конгреса на Отечествения съюз: Отечественият съюз вече 76 години защитава интересите на България

Виж още …

Приза в годишния футболен турнир на младежките политически организации, организиран от АБВ-Младежи, грабна ЕЛМА

Приза в годишния футболен турнир на младежките политически организации, организиран от АБВ-Младежи, грабна  ЕЛМА

Шест отбора се включиха в годишния футболен турнир на младежките политически организации, като на първо място се класира Европейската лява младежка алтернатива (ЕЛМА), а АБВ-Младежи заеха престижното трето място.

За втора поредна година АБВ-Младежи, с подкрепата на Българския футболен съюз, инициират турнир под наслов "Спортът сплотява". Тази година в турнира взеха участие отборите на младежите от ДПС, Национален младежки комитет на ВМРО, младежите от Движение „Гергьовден“, ЕЛМА от Българска социалдемокрация - Евролевица, Младежко ДБГ и, разбира се, АБВ-Младежи. Съдия на турнира бе Алекс Денев от Движение 21.  Събитието се проведе в Националната футболна база "Бояна".

Още при откриването на турнира всички участници получиха плакети. По този повод председателят на АБВ-Младежи Пламена Заячка определи всички отбори като победители, тъй като независимо от партийния цвят, те се обединиха около каузата за насърчаването на здравословния начин на живот сред подрастващото поколение и стимулирането на българските младежи за планиране на бъдещето им в тяхната родина.

Председателят на ПП АБВ Румен Петков заяви, че с този акт младежките организации ясно заявяват, че моделът в политиката на противопоставяне на всяка цена може да бъде заменен и по национално значими теми партиите следва да работят заедно за България. Приветствие към участниците в турнира направи и легендарният български футболист Георги Илиев.

Ето и крайното класиране:

6. МДБГ
5. НМК към ВМРО
4. МДПС
3. АБВ-МЛАДЕЖИ
2. Младжко движение Гергьовден
1. ЕЛМА

 

Виж още …

Любомира Ганчева: Предложихме да бъде създаден Младежки евразийски парламент и тази идея бе подкрепена от участниците в Международния конгрес на младежките парламенти в Москва

Любомира Ганчева: Предложихме да бъде създаден Младежки евразийски парламент и тази идея бе подкрепена от участниците в Международния конгрес на младежките парламенти в Москва

Виж още …

Top