ОЦЕНКА НА ДЕЙСТВИЯТА НА ДЪРЖАВАТА ПО ОТНОШЕНИЕ ВЪЗНИКВАЩИТЕ МАСОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ЖИВОТНИТЕ И ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ТЯХНОТО ПОДОБРЯВАНЕ

Facebook Twitter

Това е текстът, който предлагаме на дискусията ДА ДАДЕМ ШАНС НА ЖИВОТНОВЪДСТВОТО В СТРАНДЖА-САКАР, като основа за оформяне на документ, с който да се обърнем към евродепутатите и всички институции, които имат отношение към развитието на животновъдния сектор у нас

Последните няколко години  бяха  белязани  с почти перманентно усложняване на епизоотичната обстановка в нашата страна. Активираха се  класически  заболявания по стопанските животни, считани доскоро за напълно  овладени или успешно поставени под контрол.  От   друга страна проникнаха нови екзотични за нашите географски ширини заразни болести. Те почти във вички случаи те имат посока на  разпространение от юг-югоизток към север-сеерозапад. Това на практика  означава че станата ни се явява не само административна и физическа външна граница на ЕС, но и  територия, която е поставена на изпитанието да е сред първите, които посрещат  проникващите в Европа епидемии.

Така, само през второто десетилетие на новия век  на територията на България бяха установени огнища на шап по дивите чифтокопитни, шарка по овцете, болестта „син език“ при преживните, заразен нодуларен дерматит по говедата, а също и високопатогенна инфлуенца по кокошевите и водоплаващите През миналата 2018 година  унас за първи път бяха обявени случаи на нови заболявания като  чумата по дребните преживни  и африканската чума по свинете. Наред стова сме свидетели на  чзачестяващи случаи на антракс, туберкулоза при говедата, бруцелоза при дребните преживни , както и за първи път се констатираха векторно-предаваемите болести ерлихиоза, висцерална лайшманиоза . Всички те освен животните засягат и човека .

Особено тревожно се оказа положението на фермерите-животновъди и дребните производители на животни  ипродукти от тях в югоизточната част на  страната и най-вече от района на Странджа-Сакар. Най-сериозно беше засегнато животновъдството  в приграничните общини, ткъдето най-често първо проникват епидемично разпространяващите се болести по  добитъка. ТВ тези селища бизнесът и препитанието на много хора се оказаха буквално застрашени отликвидиране. Една част от хората, отглеждащи животни бяха силно демотивирани  и се оттеглиха завинаги от тази дейност. Поради липса на други възможности за бизнес    част от тях се зселиха в градовете. Така процесът на обезлюдяванеНа Страджанско-сакарския край не само ,че не беше овладян, но и се динамизира.

Този регион на страната е  с такаива природни дадености, че предполага главно развитие на животновъдния отрасъл Тук е мястото където са се отглеждали и многобройни стада овце, кози, месодайни говеда и прТова може да се случи  и понастоящем .Но страхът от принудително масово унищожение на добитъка възпира населението да е занимава с животновъдство. От това губят регионите, губи и цялата страна.

В тази обстановка компетентните държавни органи  са поставени пред сериозни предизвикателства. От една страна те следва да  въвеждат в изпълнение мерките, реграментирани в европейската и национална номативна уредба а от друга да отговорят на обществения интерес за  запазване и развитие на животновъдния отрасъл.  На дневен ред  тревожно   възникнаха  поредица от сложни отвъпроси, които биха могли да се систематизират до  един основен, а именно:  „Справят ли се нашите ведомства и компетентни органи с възникналите предизвикателства по констатирането и обладяването на епидемични болести по стопанските животни, запазвайки националния интерес и препитанието на  стотици  семейства.“?

Отговорът на този въпрос налага признанието, че почти във  всички случаи на констатирани  масови  заболяания по животните обществото остава озадачено от  прилаганите мерки за тяхното ограничаването им. То трудно  възприема  тежестта регламентираните ограничително –ерадикационни мероприятия. Особено негативно се посреща принудителното  физическо иквидиране на всички животни от засегнатите стада. Хората  са изключително чувствителни  към такова  масово избиване не само на болни,  но и на здрави, но контактни  животни. Въпреки европейските регламенти и нашето национално законодателство, регулиращи тези действия,  нашите фермери и   по-дребни производители на животни трудно възприемат  необходимоста от тяхното прилагане.Все по-често се създава   напрегната социално-психологическа обстановка.

Като политическа сила, силно заинтересована от състоянието на земеделския отрасъл В Р България и особено от  случващото се в  животновъдния отрасъл, както и от развитието на обезлюдяващите се региони в страната  ПП АБВ счита, че  действията на държавата вързани с овладяване на пидемии по животните  в редица аспекти са   силно атакуеми.

В смисъла на  горното и на базата на  професионално  становище на наши експерти в тази област ние считаме:

  1. Перманентното състояние на „епизоотично  неблагополучие“ в последните години налага спешна преоценка на досегашните политики  по отношение опазването на страната от проникване и разпространение  на  епидемично протичащи  болести по животните.
  2. Твърде  честото принудително избиване на големи животински популации създават в хората усещането за експертна безпомощност. Твърде често се налага съмнението за закъснели или неадекватни действия. Налице е нарастване на недоверието  към професията на ветеринарния лекар, което е в тотално разминаване със състоянието в развитите страни.
  3. Като изключително слаба може да бъде оценена  работата,  касаеща     подготовеността и ангажираността на фермерите с мерките по недопускане поява и разпространение на опасни болести Още по-малко е направенот поотоншение запознаването им с необходимостта от действията по тяхното ликвидиране. Същото може да се каже и  по отношение информираността на обществото като цяло по тази проблематика.
  4. Крайно незадоволителни са резултатите от изпълнението на програмите за надзор на заразните заболяванияв т.ч в приграничните региони. Налага се съммнението за тяхното формално провеждане.
  5. Масовото избиване на животни под предлога за опазване на  останалите и загриженост за националната икономика  и здравето на хората  става все по-неубедителна за големи групи от населението.  Нещо повече, тази практика се поставая под съмнение и от немалка част от   ветеринарномедицинската колегия.
  6. Ветеринарните институции и на различните нива  твърде често демонстрират неубедителност  на  дейстията си  при диагностицирането на болестите. Това те се опитват да  „компенсират“ с високомерно налагане на санкции, твърде често лошо аргументирани.   Силно се разчита на ефекта на буквоядството при прочита на нормативно-правните регулации.
  7. Законодателната  уредба в тази област, както на европейско така  на  национално ниво много често съдържа  неясни или двусмислени текстове. Същите обаче се прилагат безкритично  от  ветеринарното  чиновничество, което в голямата си част е без какъвто и да е клиничен опит, с недостатъчни  епизоотологични познания и почти никаква диагностична подготвеност.
  8. ВР България, в ранния етап на демократичните промени,  беше   разрушена съществуващата преди мрежа от ветеринарномедицинска научна и диагностична инфраструктура.    Днес тя е заменена с няколко  частни лаборатории, над  които тегне съмнението  за ефективен и перманентен  държавен контрол.
  9. Националният научно-изследователски  и диагностичен  ветеринарномедицинскиинститут (НДНИВМИ), който е в структурата на БАБХ понастоящем е силно обезкървен откъм добре подготвени кадри и почти перманентно е в сътояние на хронично безпаричие.
  10. Все по-често администрацията измества професионалната компетенция и игнорира научната експертиза. Така, в почти всички случаи на епидемии по животните  изцяло се ниглижира компетенцията на академичната общност. Тя не се търси сори като алтернативно мнение  на нито един етап от процесите  по диагнотициране, обяваване, ограничаване и ликвидиране на масовите болести.
  11.  Нерядко  липсата на експертно мнение се  замества от силово налагане на решения с неубедителните  аргументи за държавническа загриженост. Почти винаги те са уплътнени и от злеприкрито желание за налагане на масово унищожаване  на животни   и други  силови действия.  При това най-често тези принудителни действия  са примитивно изпълнявани без необходимия професионален подход и етично отношение. По този начин те предизвикват отвращение, както сред фермерите, така и   сред останалите граждани. Само в последата година имаше редица подобни случаи във ферми за гушене на патици. Причината беше констатирането на  инфлуенца. Да  не говорим че само допреди година такова избиване се прилагаше на основание доказване дори  на нископатогенни щамове на вируса-причинител.
  12. Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) към МЗХГ  е единствената институция, която информира както специалистите от заинтересованите институции, така и обществеността за опасностите и рисковете от  установяването на едно или друго заболяване или здравен проблем. Съществува обаче  мнението , че между него и БАБХ отсъства необходимата комуникативност иколаборация и  това предполага пхаотичност  на действията от страна на администрацията.
  13. Слабата, а понякога и напълно липсваща комуникация на държавните ветеринарни власти с фермерите и с техните съсловни организации е сериозна предпоставка за нарастваща взаимна  подозрителност и недоверие.
  14. У нас  на сериозно изпитание  е поставено взаимното доверие между държавните ветеринарни власти от една страна  и практикуващите ветеринарни специалисти от друга, както и между тях и  фермерите и собствениците на животни.

 

Всички посочени аспекти на проблема  с масовите  заразни заболявания по животните пораждат необходимост от  широка, дърбока и отговорна  ревизия на  цялаостната уредби действията, касаещиопазването на животинското  здраве. Като страна, която  е външна граница на Европейския съюз  ние считаме, че мерките, които трябва да се предприемат следва да са ясно разписани, при това диференцирано на европейско, национално и регионално равнища.

  1. Действия на европейско ниво
  1. Чрез българските депутати в Европейския парламент да се постави въпроса пред ЕК за признаване специален статут на страните или на техни    региони, граничещи с нечленуващи държави, рискови по отношение    проникването и разпространението на остри, епидемично протичащи заразни болести по животните
  2. Този специален статут да гарантира ангажимент за осигуряване на допълнителен ресурс в т.ч експертен и финансов, необходим  за обезпечаване на мерките по превенцията, диагностицирането, ограничаването и ликвидирането на епидемии по животните .
  3. Да се окаже натиск върху компетентните европейски институции още веднъж да преосмислят целесъобразността и особено тежестта и подължителността на ограничително-ерадикационните мерки особено в най-застрашените  райони. ТПри това те непремено следва да отчитат и опасностите, които застрашават поминъка на големи групи отнаселението в тези региони.
  4. Необходимо е да се  обмисли  поблема и за степента на свобода, която трябва да имат националните ветеринарни власти. Това е важно особено  при вземането на решения за характера на  мерките за ограничаването на болестите. Тъй като в повечето случаи епидемиите повлияват националните икономики и са опасност за националната сигурност на засегнатите страни  седва да се преразгледа и разрешителния режим за използването на ваксини.

 

Действия на национално ниво

  1. Под егидата на МЗХГ да се изгради специализирана експертна комисия за цялостен прочитп и пълна ревизия на нормативно-правната уредба на ветеринарномедицинската дейност и особено регулацията на мерките и действията по недопускане поява и разпространение на заразни болести по животните. В комисията да се включат експерти както от ветеринарната администрация, така и от научните в т.ч. и от университетските среди.
  2. Време е да се преразгледа и ревизира статута на БАБХ и да се възстанови Националната ветеринарно медицинска служба (НВМС) като държавен компетентен  орган по здравеопазването на животните .Много аргументи има, че  НВМС  трябва да бъде надведомствена със статут на Държавна агенция.
  3.   БАБХ би могла да се запази като институция, свързана само с дейностите по безопасността на храните и фуражите.
  4. Най-резонно е в структурата на компетентия ветеринарен орган да се предвидят и изградят на общинско ниво регионални гранични противоепизоотични служби . Тези служби да поемат цялостното изпълнение на държавната ветеринарна политика, а финансирането им да е гарантирано от републиканския бюджет.
  5. В съставът на  тези регионалните противоепизоотични служби задължително да се включва ветеринарен лекар, специалист по епизоотология и инфекциозни болести по животните в т.ч тропически, както и специализирана техническа група от ветеринарни фелдшери. Тази група, под лекарски контрол,   да извършва всички  практическите действия  по програмите за наззор, като елемент на ДПП.
  6. Същият състав да бъде оторизиран да привежда в изпълнение при необходимост и мерките за ограничаване и ликвидиране на допуснати епидемии по животните. Той трябва да е мобилен и добре обезпечен с необходимите средства в т.ч. и за персонална защита.
  7. Компетентния орган да  обезпечи в т.ч. финансово периодичното повишаване на квалификацията на всички  специалисти  и помощно-технически състав от граничните противоепизоотични служби.
  8. Ангажираните  с опазването на страната ведомства и най-вече МЗХГ да разработят изцяло нова политика за стимулиране на млади ветеринарни лекари  иза работа в приграничните райони.
  9. При съмнение и констатиране на остро протичащи заразни болести по животните компетентния орган да ангажира максимално широк експертен екип, който да определи и детайлизира мерките по тяхното ограничаване и ликвидиране. В състава на този експертен екип задължително да присъстват специалисти от ветеринарномедицинските факултети в Стара Загора и София, по преценка на техните ръководства.
  10. Като компонет от тези мерки задължително да се предвидят   действия за внимателно и пофесионално информиране на собствениците на животни, съсловните организации и чрез медиите-  цялото общество.

 

Действия на регионално ниво

1 Областните и общинските комисии по земеделие и ОДБХ от приграничните региони да изградят действена, неподлежаща на съмнениесистема за пълнаи сигурнаидентификация на животните.

2. Със съдействието на съсловните организации да се организират задължителни обучителни пограми за фермерите по всички интересуващи гипроблеми от тяхната дейност в т.ч. и тези касаещи недопускането на епидемии от заразни болести. Тези обучения да станат компонент от една кредитна система, свързана и с подновяване на разрешителните режими за осъществяване на фермерска дейност.

3. Областите одразделения на националния компетентен орган по здравеопазване на животните ( на този етап ОДБХ) да поематосновната тежест от контрола върху работата на общинскитегранични противоепизоотични служби.

 

 

Публикувано на 10.07.2019 г.    

Последни публикации

АБВ България

АБВ представи листата и програмата си за Елин Пелин

АБВ България

Водачът на листата за общински съветници на ПП АБВ в Община Тунджа Здравко Златаров пред „Фокус“ : Основен проблем, по който ще работим, е преодоляване на обезлюдяването на селата

АБВ България

Румен Петков се срещна с посланика на Кралство Мароко у нас Н. Пр. Закия Ел Мидауи

АБВ България

Любомира Ганчева: Дайте шанс за промяна на град Пловдив!

АБВ България

Сбогом, Тошко...


ABV Anketi

АБВ Региони

гр. Силистра

Представители на АБВ в Силистра поднесоха цветя на паметника на Апостола

гр. Смолян

ПП АБВ с нова структура в град Неделино

гр. Кюстендил

АБВ в Общинския съвет в Кюстендил




© ПП АБВ 2018 г. - всички права запазени | Условия за ползване и защита на личните данни